Един характерен аспект на архитектурата в района е „архитектурата на водата”. С това понятие назоваваме всички обекти, изградени от човека, свързани по някакъв начин с водата – мостовете през реката, индустриалните сгради, използващи водна тяга, чешмите и пр.

Водата винаги е играла структуроопределяща роля в големите нива на градското планиране. Наличието на чиста вода за пиене и по възможност достатъчно пълноводна река за транспорт, търговия и индустрия са били основен фактор за избор на места за създаване на градовете.  

 

     Мостове

     Чеч е изпълнен от подобни „транспортни коридори”, трасета от римски пътища и неизменно съпътстващите ги мостове през реките. Те са и най-ранната „архитектура на водата”, запазена (ако не като материална субстанция, то поне като дух) в територията. Наистина – изграждането на масивни каменни мостове не може да става на случайно място от „самоуки” майстори без общо (държавно) финансиране. С други думи, множеството мостове в територията, кръстосана от стари римски трасета, са или запазени от това време, или строени от Османската империя, но са поставени върху устоите на по-ранните римски структури.

 

     Съоръжения – тепавици, воденици, складове

     Наличието на множество бързи и неплавателни реки в територията, определя и характера на индустриалните сгради от Възраждането, чиито следи можем да открием и днес – малки производства, разчитащи на силата на водата – тепавици, помагащи за обработката на вълната, водни мелници и други сгради, в които воденичните колелета са извършвали тежка механична работа – бикчиджийници, дъскорезници, чаркове, ковачници и пр. 

 

     Чешми и техните комплекси

     Най-голям интерес в територията будят чешмите. Забележителното в Чеч е големият им брой и начинът им на създаване, ползване и стопанисване. Голяма част от чешмите образуват мини комплекси – с място за отдих – най-често полумасивен навес с дървени или каменни места за хранене, едно или повече огнища, а понякога съоръжения за игра, водни атракции и пр. Поддръжката им е изцяло грижа на тези, които са ги изградили доброволно („собствениците“), но достъпът е по „правото на първия” – дори собственикът й няма право да заеме дадена беседка, ако не е поканен от дошлите преди него посетители. Ето защо имаме основания да считаме, че произходът на колективната идея за създаването на тези своеобразни „места на паметта” със сигурност не е толкова скорошен, колкото са конкретните обекти, създадени във времевите рамки на последните 50 години. В тази традиция, освен мюсюлманското преклонение към водата, могат да се открият римски и тракийски корени.

 

     Община Сатовча е кандидат за книгата на Гинес с броя и рзнообразието на чешмите си.