Дохристиянският и доислямският етнокултурен фонд на българите е основата, върху която се създава и развива фолклорната култура в Югозападните Родопи.
В Гоцеделчевско българската хороводна традиция се приспособява към байрамския празник – редица байрамски песни произхождат от местната българска хороводна традиция – в случая на Гоцеделчевско — от пиринската.
В читалището на с. Кочан се представя художествено и традиционен обичай, свързан с началото на жътвата, интересно и някак естествено свързан с опознаването между младите, годежите и грабенето на момите.
От езическия период са останали традиционните вярвания, свързани с водата и съответните обреди за плодовитост, очистване и здраве – намерили отражение в по-късните вярвания, текстове на песни и обреди, изпълнявани на Йордановден, Еремия, Гергьовден и Еньовден.
В Западните Родопи се срещат песни, свързани с обичаите Переруда и за Еньовден (с. Долен и Сатовча), но те са по-скоро запазени като художествена форма и връзката им с обреда е избледняла.
Обичаят за дъжд – Пеперуда, наричан в Слащен „Кебьо”, цели магическото предизвикване на дъжд при суша.
Киченето на главата на Пеперудата с бръшлянова зеленина става в дома й или край реката.
Доклад от експедицията
